Да подредим малък зоомагазин

от Мария, преразказано от Пламен Атанасов

Това е поредица от кратки истории от работата в един зоомагазин.

Всяка разглежда различна ситуация – какво се продава, как се подрежда, как се работи с клиентите.

Ако попадате на тази история по средата, не се чудете – тя е само част от поредицата. Останалите ще откриете в сайта.

Мария е забелязала нещо просто. Когато в магазина има повече хора,
продажбите не винаги се увеличават. Понякога се случва точно обратното.

Причината не е в продуктите.

А в това, че клиентът не се чувства добре вътре.

Тесни пътеки, стелажи, поставени твърде близо един до друг.
Чувство, че трябва да се разминаваш, да се пазиш, да не закачиш нещо.

И най-често – усещането, че бързаш да излезеш.

Когато човек се чувства така, той не разглежда.

Той не сравнява и много по-рядко купува нещо допълнително.

Мария вижда това всеки ден.

Клиент влиза, поглежда набързо и пита директно:

„Имате ли това?“. Взима го и си тръгва, без да се огледа, без да види какво още има в магазина.

И обратното.

Когато пространството позволява спокойно движение, нещата изглеждат различно.

Клиентът се движи бавно, спира, разглежда.

Понякога взима нещо, което не е планирал.

Но има и един много деликатен момент, който често се подценява.

Входът.

Особено когато е близо до касата.

Ако клиент плаща или разговаря на касата и застане до вратата,
следващият често не може да влезе спокойно, макар и вратата да се отваря навън.

Новият остава на прага, понякога изчаква отвън.

А човекът на касата започва да бърза, само за да освободи място.

 

Това създава напрежение още в първите секунди.

И за двамата.

 

Мария избягва това.

Тя е оставила пространство около входа и касата.

Достатъчно, за да може:

  • клиент да влиза спокойно
  • друг да излиза
  • трети да плаща

Без да си пречат.

 

Има и още нещо, което често се пропуска.

Стелажите.

Представете си клиент, който е влязъл с кучето си на повод в едната ръка
и с покупки за дома в другата, а за капак и хлапето след детската градина.

Той не винаги гледа рафтовете, понякога просто се движи.

И ако те са препълнени или твърде близо,
много лесно може да закачи и събори продукт.

Това създава неудобство. Понякога притеснение.

А най-често е и причината клиентът да побърза да излезе.

 

Мария се старае да оставя достатъчно пространство между стелажите.

И да не ги претрупва.

 

Тя е предвидила и нещо друго.

Пространство, където клиентите могат да изчакат.

Там, където понякога се образува „опашка“, но интересното е, че това не се случва често.

Но мястото почти никога не е празно.

 

В повечето случаи там стои нечий домашен любимец.

Спокойно, чака.

Защото знае, че ще получи нейното внимание, или бисквитка или и двете.

 

Това също е част от преживяването.

Мария знае, че всяка допълнителна стелажна площ носи продукти.

Но понякога по-малко стелажи означава повече продажби.

 

Свободното пространство не е загубено място.

То е част от магазина.

 

Когато клиентът се движи спокойно:

  • вижда повече
  • остава по-дълго
  • взима по-уверени решения

 

Има и още нещо - комфортът.

Той също продава. Ще се върнем към него в една от следващите теми.

 

Мария не мисли само къде да сложи продукт.

Тя мисли как клиентът ще мине покрай него.

В крайна сметка: магазинът не е склад.
Той е пространство, през което клиентът преминава.

 

И ако това преминаване е трудно,
дори най-добрите продукти няма да помогнат.

 

Практичен въпрос:
Може ли двама души спокойно да се разминат във Вашия магазин?

И какво се случва около входа и касата, когато има повече хора?