Мария, управлява зоомагазин от около 40 кв.м. Работи винаги сама – тя е едновременно продавач, управител, доставчик и понякога дори „дизайнер“ на магазина, както и на фейсбук страницата и сайта си. Всеки ден през магазина ѝ минават около 100–120 клиента.

Мария е отделила часове в размисъл и усилия, за да подреди добре магазина си. Той е организиран ясно – кучета, котки, гризачи, птици. Стелажи по стените, остров с аксесоари в средата, импулсни продукти около касата. Мария използва и ERP система, която следи минималните количества и помага с поръчките.

И въпреки това… в магазина има около 5000 активни артикула.

Това всъщност е много типична ситуация за малките зоомагазини.

С времето асортиментът постепенно се е разширявал. Нов доставчик предлага нова марка. Появява се нов продукт, който „може би ще се търси“. Появява се клиент, който пита за нещо специфично, и Мария решава да го добави. Така рафтовете бавно се запълват.

Има и още една позната ситуация.
Идва търговски представител и предлага нов продукт. „Само да пробваме.“ След време идва следващият. После още един. Всеки поотделно изглежда като добра идея. Но с времето рафтовете започват да се пълнят – и понякога дори да се препълват.

Проблемът е, че когато продуктите станат твърде много, започват да се случват няколко неща едновременно.

Първо – ротацията на стоката се забавя. Част от артикулите се продават много по-бавно.

Второ – парите се „заключват“ в склад. Всеки продукт заема място и капитал, който спира да работи.

И трето – появява се реалният риск от брак. Храните, както и част от консумативите и аксесоарите, имат срок на годност. Ако даден продукт стои твърде дълго на рафта, той може да се превърне в почти 100% загуба.

Затова Мария има просто правило:

„Обичам да печеля, но понякога се налага и да губя.
Ако даден артикул не се завърти за месец–два, го разпродавам и освобождавам място.“


Новите продукти сами по себе си не са проблем.
Понякога точно те носят нов оборот и нови клиенти.
Въпросът е как се подбират. Добрата практика е нов продукт да влиза в магазина само ако наистина има шанс да се продава – а не просто защото има място на рафта.

Все повече собственици на зоомагазини започват да търсят доставчици, които не просто предлагат нови артикули, а помагат да се подбира правилният асортимент.

Защото истинският въпрос не е колко продукти има в магазина.

А колко от тях всъщност се продават.

Практичен въпрос:
Колко от продуктите във вашия магазин не са се продали през последните два месеца?

Това е въпрос, който си струва човек да си зададе. И понякога точно той отваря вратата към по-добре работещ магазин.